МАЗЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от мазлив. Неговата жалка и омаломощена фигура, при сичката ѝ кокетливост и мазливост, възбужда жалост у секиго. НБ, 1876, бр. 51-52, 200.


Източник: Речник на българския език (онлайн)