МА̀ЗНИК, мн. -ци, м. Диал. Баница, млин, тутманик и др. точено или месено с мас или масло ястие. Назрел от една глуждоа дупка внатре в куки [сиромахът] и видел еден маж со попадията, .. Попадията му велела: „Слушай, мой мил побратим, денеска ке месам еден мазник, една бела погача, една пържена кокошка“. СГ, 1894, кн. 1, 430. Домакинката ке суреди и ке промени кукята и ке месит един мазник посен за вечерта. СбНУ I, 17.
МАЗНЍК, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Човек, който угодничи, държи се мазно, престорено любезно, раболепно; угодник, лицемер, ласкател, подлизурко, блюдолизец. Ние злословехме един срещу друг, но с мярка, конкурирахме се, но не вършехме подлости, които уронват личното ни достойнство .. Сега ни мачкат мазници и блюдолизци!... Д. Димов, Т, 199-200. Проклятие тежи над тази страна с продажни управници! Мазници и фасулковци, както ги наричаше Пенчо; от фасулковщина продават щастието на децата си, от простотия, от невежество. Ем. Станев, ИК I и II, 53. — Щом мечката заиграе у комшията, ще заиграе и у нас. Мисиря пребледня и го изгледа подозрително, като че искаше да му каже: „Мазник! До вчера и ти хвалеше германците!“ Г. Караславов, Избр. съч. V, 206-207. После, когато му са обадих, .., той [Цочо Спасов] са усмихна от радост и ма препоръча на останалите си другари, които ма гледаха, как като мене мазник е можел да бъде бунтовник. З. Стоянов, ЗБВ III, 136.