МАЗНИНА̀ ж. 1. Неразтворимо във вода органично съединение от животински или растителен произход, което преработено се употребява в готварството, медицината, фармацевтиката, техниката и др. Монасите сега са полегнали на одрите, потънали в любими беседи: одумват съседите си, недоволствуват от проигумена, който с трепереща ръка отмерва мазнината за магерницата. М. Смилова, ДСВ, 213. Храната беше лоша, хлябът черен и твърд, мазнината миришеше на газ, а в боба трябваше да се слага сода, за да уври. Д. Кисьов, Щ, 157. Качамакът бе готов с всичките му украшения: посипан с червен лют пипер, с твърдо като тебешир сирене и мазнина. Н. Попфилипов, РЛ, 15. Намалиха дажбите на захарта, на мазнините и на хляба. Ст. Мокрев, ЗИ, 156.
2. Обикн. мн. Биол. Хим. Неразтворимо във вода органично вещество, съставено от водород, въглерод и кислород, което се съдържа в животинските и растителните тъкани; масти. За човека и за животните е необходима такава храна, която съдържа готови сложните органически химически съединения: въглеводороди (захар, скорбяла), мазнини, белтъчини, витамини. Е. Стефанов, ППР (превод), 3. Обикновено суровите плодове [на киселицата] съдържат .., минимални количества белтъчини и мазнини. Е, 1981, бр. 1085, 2. Той [алкохолът] разтопява много органически тела, особено мазнините. С. Веженов, Х (превод), 91. Млечна мазнина. Подкожна мазнина. Животинска мазнина. Растителна мазнина.
3. Остар. и диал. Кир, мръсотия; нечистотия (Н. Геров, РБЯ).