МАЗНЍЦА ж. Разг. Пренебр. Жена, която угодничи, държи се мазно, престорено любезно, раболепно; угодничка, лицемерка, ласкателка, блюдолизка. — Тая мазница, никаква да се не види макар, тя ще развали и децата ми! Г. Караславов, ОХ II, 528. — Мълчи, грознице! — каза хубавицата. — Мълчи ти, мазнице! — каза грозната. Елин Пелин, ЯБ, 130.