МА̀ЗНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от мазен. — Че може ли бе, Спиридоне, в това топло време тлъсто месо, а? .. — Мазничко е, колкото да облажи гювеча. Ст. Чилингиров, ХНН, 12. — Нали трябва да се наготви на курортистите ? Ей сега другарят ръководител ще ги пусне и те ще зяпнат като гладни вълчета: „Како Маро, дай! Сипи ми, ама по-мазничко...“ Ст. Марков, ДБ, 335.
2. Като същ. мазничко ср. Ястие с месо или други продукти от животински произход; блажничко, блажно (в 5 знач). А книгите стоят наполвен непрододени, че и бакалите не ги вземат за хайвер да свиват вътре, да са поомажат барем те, а то гърлото на издателя, доде ги изплати, отколе мазничко не е виждало. Г, 1863, бр. 6, 45.