МАЗНЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който се отнася до мазник, който е свързан с мазник. Hа̀, големанът син взема да му тълкува, / щом стъпи на прага, че било срамота / баща му и сега потури да обува, — / че нему, на сина, щял да се смей света! / С таквиз понятия въртоглави, мазнишки / след три години се прибра дома синът. К. Христов, Избр. ст, 162.
МАЗНЍШКИ нареч. Разг. Пренебр. Угоднически, подмазвачески, раболепно, мазно. Как не му омръзна да се умилква и да се държи мазнишки.