МА̀ЗНО нареч. 1. Като покрит с мазнина или като съдържащ мазнина. Поляната опустя, като че нищо не беше се случило. Само изровената от копитата [на елените] влажна земя мазно лъщеше. Ем. Станев, ЯГ, 112. Да ви вкусна винцето! .. Мазно се пързаля! Й. Вълчев, СКН 105.
2. Прен. Като угодник, като мазник; угоднически, подмазвачески, раболепно, мазнишки. Божан отиваше при него [Герака] и, като го гледаше нежно, говореше мазно: — Тате, ела бе. Елин Пелин, Съч. III, 29. Гостът се облиза, адамовата му ябълка отскочи напред. И ухилен широко през мръсните си рунтави мустаки, погледна умолително и мазно към Кировица. Г. Караславов, ОХ I, 225-226. ● Удвоено мазно-мазно. За усилване. Жените я разпитваха как са вкъщи, харни ли са, здрави ли са, Тошка какво прави, детето порасна ли? — Харни сме — отвръщаше мазно-мазно старата. Г. Караславов, Тат., 219. — Поликсена, запознай се с господин Омайников! — А, туй ли е господин Омайников? — изненадва се приятно едрата дама, като се усмихва мазно-мазно, и в устата ѝ лъсват два реда златни зъби. Св. Минков, РТК, 105.
3. Прен. Разг. С приятен, мек тембър; меко, плътно. Сега вече гайдата заизвива тънко-тънко, а ручилото мазно приглася. К. Константинов, ПЗ, 90.
4. Прен. Разг. Без усилия, без друсане сътресения; плавно, леко, меко. Морето бе тихо като басейн. Варката се плъзна мазно, хвръкна. С. Чернишев, ВМ, 17. Плавни подмятания подеха кораба. — Ето и океана — осведоми Тръпо. — Мазно клати. Н. Антонов, ВОМ, 79.