МА̀ЗНОЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Масленозелен. Мазнозелени ливади, палми и бананови дръвчета се стелят край нас. Т. Кюранов, АП, 179. Туй поле се стелеше на длъж и шир, мазнозелено под млечнозеленото небе. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 225.


Източник: Речник на българския език (онлайн)