МАЗНОЛЍК, -а, -о, мн. -и и (диал.) -ца, -цо, мн. -ци, прил. Рядко. Който е с угодническо, раболепно изражение на лицето. Хрумников не излизаше от кабинета си, а мазноликият и противен господин Рифат се мяркаше само в складовете и тутакси изчезваше. Г. Караславов, ОХ III, 237. Щом се изправих пред мазнолиците съдие, то графиеринът св. Пафнутий зема от масата една хартия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 88.