МА̀ЗНЯ, -иш, мин. св. -их, несв. непрех. 1. Диал. Пренебр. Мазня се. Врабчуна е имотен. Па знае и да мазни пред майка ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8.
2. Диал. Заглаждам, приглаждам с ръка смачкан плат, хартия, коса и др. На бела чешма [момче] стойеше, / добра си коня пойеше, / алово фесче токмеше, / русо си перче мазнеше, / църни мустачки сукаше. Нар. пес., СбНУ Х, 36.
МА̀ЗНЯ СЕ, -иш се, несв., непрех. Разг. Пренебр. Държа се престорено любезно, раболепно, угоднически; подмазвам се, угоднича, раболепнича, лицемернича, докарвам се. Този лекар, един кариерист и егоист, се мазнеше пред властниците, за да не го уволнят. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 317. Щом взех да се мазня, усетих, че Гробарят омекна. Обичаше той да го слушат и да му се умилкват, па ако ще би и фалшиво. Б. Райнов, ЧЪ, 164. Ами вие, гърчулята, какви сте? .. Мазни като гюзлемета .. — Пфу?... знаете само да се кокорите, да се мазните и да лъжете. Ст. Чилингиров, ПЖ, 51.
◊ Отпред мазни, отзад (отдире) катран маже. Диал. За човек — който е лицемерен, който се държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се старае да му навреди, да му напакости. Остана [Иго] сирак на дванадесетата си година; .., опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландърджии — отпреде му се мазнят, отдире му мажат катран. М. Георгиев, Избр. разк., 111.