МАЗО̀Л м. Удебелено и затвърдено образувание по кожата, най-често на ръцете или краката, обикн. предизвикано от триене, притискане и др. Караколювчето съсредоточено чегърташе един мазол на голямата си, твърда като копито длан. Ем. Манов, ДСР, 228. За двадесет години мъничкото ревливо дете става момък. Ръцете му се покриват с мазоли, сърцето набъбва от болки и радости. Б. Йосифова, БЧМ, 85. Дедо Дичо възвиси по-яко глас и подзе: .. — Не чем я да ти се покрият ръцете с мазоли от работа. М. Георгиев, Избр. разк., 68. Тъканната течност изпълва различните мазоли, мехурите при изгаряне и други. Анат. VIII кл, 81. Не може да обуе нови обувки, защото има мазоли на краката.
◊ Езикът ми хвана мазоли; Мазоли ми излязоха на устата. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Разг. Омръзна ми, дотегна ми (употребява се, когато непрекъснато се повтаря или дълго се говори за едно и също нещо). Настъпвам / настъпя по мазола някого. Разг. Засягам някого на най-чувствителното му място с думите или постъпките си. — Как си могъл да допуснеш, че работниците ще приемат да ги черпиш за Хитлер? .. — Така ти си ги настъпил здравата по мазола. Като че ли не знаеш, че повечето от тях са червени. Д. Ангелов, ЖС, 98. Хваща ми / хване ми задника мазоли. Разг. Не ставам от мястото си, работя седнал на едно място дълго време.
— От рус. мозоль.