МАЗО̀ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за ръка (длан, пръсти) или крак (ходило, пръсти) — който е с мазоли. Моканина седна до него и видя как дебелите му мазолести пръсти трепереха. Й. Йовков, ΒΑΧ, 111. Не се чуваше ни глас, ни шепот, безшумно стъпваха в топлия прах босите, мазолести нозе. Робите отиваха да отнемат от грабителя своя хляб. Д. Талев, И, 26. Ръцете на непознатия бяха загрубели, мазолести, но погледът му издаваше достойнството на образован човек. Д. Димов, Т, 35. Работниците понякога спираха вагонетките, за да си починат и обършат челата си с опакото на мазолестите си, силни ръце. Д. Спространов, С, 140.