МАЗУ̀Т м. Гъста, тъмнокафява лепкава течност, получена след дестилация на нефта, която се използва като гориво и за производство на смазочни масла, вазелин, парафин и др. При парните котли и локомотиви се използват като гориво каменни въглища и мазут. Физ. VII кл, 58. Слънцето стоеше застинало в своя зенит, топеше въздуха, топеше мазута по перона. Й. Радичков, ГП, 6. Заводът вече е преработил стотици хиляди тона петрол и е предал на народното стопанство десетки хиляди тона дизелово гориво, битум и мазут. ВН, 1963, бр. 3672, 1.
— От араб. през рус. мазут.