МАЗУ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -и. 1. Който е на мазут. Не бива да се вкарва в пещта мазутът преди въздуха, тъй като мазутните пари, смесвайки се с подавания въздух, могат лесно да дадат взрив. К. Дочев, МП (превод), 1078. Мазутна миризма.
2. Спец. Който е свързан с производството, съхраняването и експлоатацията на мазут. От мазутните цистерни, които са на миля от брега на пристанището, ни отвежда с лодка Сабри. Б. Трайков, ВО, 32. Мазутната инсталация не е в състояние да захранва едновременно всички пещи. РД, 1965, бр. 238, 4. Мазутен резервоар.
3. Спец. Който действа с помощта на мазут. Разтопяването на метала в модерните мазутни пещи и електропещи ще спести големи количества коксови въглища. РД, 1961, бр. 57, 3. Мазутна горелка. Мазутни котли.