МАЙ, (диал.) ма̀ят, ма̀я, мн. няма, м. Петият месец на календарната година. Изваляха априлските дъждове и месец май нахлу с много слънце, ведрина и цветен аромат. М. Грубешлиева, ПП, 261. Познавах лично много от тия песнопойни приятели и през май почти всеки ден им отивах на гости. Елин Пелин, Съч. II, 128. Рашид бей дохождаше на чифлика си по май всяка година да се наяде с прясна риба. Ц. Гинчев, ГК, 31. Чух гласа ти, славей сладкогласний / между листи в кичести гори, / ти посрещаш месца май прекрасний / преди слънце, през злати зори. Π. Р. Славейков, СК, 139. Зимата са е веки минала доде пролет, доде месец мая. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 129. Изминаха първите две седмици от май. Δ Отложих заминаването си за май. ● Обр. Душата ми над тебе бисер ще поръси, / че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 128.
◊ Първи май. 1. Празник на международната работническа солидарност и на труда. Беше Първи май. В просторното, светло и чисто помещение, .., още от предния ден бяха окачени първомайски лозунги. Ем. Станев, ЯГ, 113. 2. Народен празник на плодородието. Димитър Старков, .., с гойна фигура и благодушен поглед, празнуваше заедно със семейството си завчера първи май. Ив. Вазов, НР, 4.
— От лат. Maius 'мeсeцът на богинята Мая'.
МАЙ частица. 1. Разг. За изразяване на предположение, несигурност, съмнение; като че ли. Хубост, поезия. Тия две думи май странно звучат, когато се вмешат в описанието на тъжния и безцветен пейзаж на зимата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. Не се раждаха всекиму близнаци, и то момчета. Ала триста лева за черпня — май множко бяха за сиромашията на бай Пондя. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. — Хайде, господин ревизор, да вървиме, докато е ладовина, че конете на връщане май из стръмното ще видят коджа зор. П. Михайлов, ПЗ, 152. В началото Василев се държеше сантиментално — май лигаво е по-точната дума. Й. Попов, ЧП, 33. Прости ма, боже, прости ма, / .. / На мама да си помъмра, / че ма май мама мразила, / .. / Затуй ма далеч ожени. Нар. пес., СбВСт, 386. ● Удвоено май-май. За усилване. — Исайчо казва, че до идното лято руският човек май-май ще прецапа Дунава. А. Гуляшки, ЗР, 182. Еврейка си е Сара по име. Ама ето на̀, тая Сара май-май царица скоро ще ни стане. Ст. Загорчинов, ДП, 235. // За предпазливо посочване на факти поради деликатност, учтивост. Отзад в каруцата, .., лежеше друга жена, .. Ти май болно имаш — каза Моканина. Й. Йовков, ΒΑΧ, 110. Преди да си легнат, тя [жена му] не се стърпя и го попита: — Ти, Маноле, виждаш ми се май променен. Да не си болен? Ив. Мартинов, М, 109.
2. Разг. За подчертаване на нещо, с отсянка на недоволство или закана. Тоя смях смути Тимур-Елана. / Насър-Еддина викна той завчас: / „На таз издявка що ли те подстори? / Ти знаеш, май не се шегувам аз“. Π. Π. Славейков, ЕП, 1907, 61-62. Големанов: — Кога ще вляза в кабинета ? Горилков: — Не бой се, додохме ли веднъж на власт, има време и да влезеш, и да излезеш .. Големанов: — Такива думи май не ми се слушат. Ст. Л. Костов, Г, 24-25.
3. Като нареч. Разг. Почти, кажи речи, комай. Една петдесетгодишна май жена, .., шъташе пъргаво нещо там. Ив. Вазов, Съч. IХ, 43. Разбира се, да се търси у Змая, .., такъв език е май смешно. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 124. Ние неусетно бяхме очушкале по двой съдове и купа в кюшето се беше май смъкнал, а край нас беше се изправил друг куп от шушулки. Т. Влайков, Съч. II, 38.
◊ Май с <из> човек (жена, дете, момче, мома, чиляк и др.). Диал. Възклицание за изразяване на: а) Изненада, учудване, с отсянка на задоволство, възхищение. — Той [отец Никодим] ми каза, че Богатин и дуралийската учителка се венчали и заминали за станцията. С каруца били от Дуралий. — Бре-е! — извика бай Модро. — Гледай го, май с момче, рече и направи го! Ив. Карановски, Разк. I, 172. — Работи му ченето на тоз главанец, ей! — каза някой. — Говори, май с чиляк, като разпран. Й. Йовков, ЧКГ, 260. б) Съжаление, недоволство, възмущение. Умря май с мома, за 24 часа умря, хем годеница умря. Π. Р. Славейков, Избр. пр, II, 45. Отиде за брата си, заедно с брата си, защото брат му каза, че ще запали дюкяна, ако го оставят .. май из юнак! Ив. Вазов, Съч. VI, 74. По целия път не продума една дума, май с човек. Мълчи като сянка. И. Петров, НЛ, 26.
> Май че сложна частица. За изразяване на предположение, несигурност; като че ли. Иван спря колата, поогледа се и каза: — Ний май че сме сбъркали пътя! Й. Йовков, ПГ, 17. — Това май че са гъски — каза старецът. Той сложи ръка пред очите си и се вгледа към двете петна. Ем. Станев, ЯГ, 61.