МА̀ЙКА, дат. (диал.) ма̀йки, ма̀йци (си) и ма̀йце (си), зват. ма̀йко и (диал.) ма̀йке, ж. 1. Жена по отношение на децата, които е родила. — Виждам ясно погледа на майка си, тоя незабравим поглед, в който имаше не укор и не заплашване, а някаква кротка и тиха скръб. Й. Йовков, Разк. II, 63. Намери си Младенчо добър късмет .. Доведе майци си отмяна и помощница. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин, / хайдутин, майко бунтовник. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Баба Тиховица, тази доблестна и примерна майка, заръчвала на жените да не плачат. НБ, 1876, бр. 27, 108. Аз вярвам, майко: те се изживяха — / ония дни на скърби и нерадост. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148. Бащата тегли от синовете, а майката — от дъщерите. Погов. Π. Р. Славейков, БП I, 37. По майката ще познаеш и дъщерята. Погов. Π. Р. Славейков, БП II, 64. Рождена майка. // Разг. Обръщение на такава жена към детето или децата ѝ; мама, маминото. Тонка издрънча с веригата, пусна я на земята и изхлипа: — Дръж се, майка .. После се откъсна от Ангела. Ст. Дичев, ЗС II, 101. Дремка ми са дреме, / сън ма не намира / за нащо комшийче! / .. / — Одила съм, синко, майка, / та съм го искала, / ала го не дават. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 539. ● Обр. Ний всички сме деца на майката земя, / но чужда е за нас кърмящата ѝ гръд. Хр. Смирненски, Съч. I. 104. Когато майска нощ покрие тъжно / с косите си разпуснати земята, / .. / Тогаз / как дивно се възраждам аз / сред майката природа! П. К. Яворов, Съч. I, 110. // В съчет. със същ. игуменка, царица, кралица и под. — за изразяване на почит, уважение, преклонение. Майката игуменка ми каза, че сте искали да ме вземете — започна тя първа с тих, почти неузнаваем глас. В. Геновска, СГ, 216.
2. Жена, която има дете, деца. — Аз съм майка, хаджи, и искам да зная какви дни очакват децата ми. Л. Каравелов, Съч. II, 62. И сама Ния се страхуваше, че може би някакъв неин недъг ѝ пречеше да стане майка. Д. Талев, ПК, 89. Жената са ражда на света да бъде съпруга, майка и възпитателница. А може ли да бъде нещо по-свято, .., по-сладко и нужно от тез трите неща. С. Николица, ДП (побълг.), 3. // Жена, която очаква дете; бременна. Райка П... ва след няколко месеци, като се почувствувала майка, .., нямала кураж да посрещне неволния си позор и се обесила на една ела в полите на Карлъка! Ив. Вазов, Съч. ХVI, 102. Сам можеше и той да види ясно, / невястата му, че ще стане майка / наскоро. П. П. Славейков, ЕП 1907, 160. // Прен. Обик. в съчет. със същ. в ж. р. като родина, България и др. — за изразяване на обич, признателност, преклонение пред нещо. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? / .. / Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, / затуй, че ти си черна робиня. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Българийо, за тебе те умряха, / една бе ти достойна зарад тях, / и те за теб достойни, майко, бяха. Ив. Вазов, Съч. II, 169. Стефан Караджа, като верен син на майка България, задаваше добри надежди за в бъдеще на народа ни. НБ, 1877, бр. 53, 206.
3. Свекърва или тъща по отношение съответно на снаха или зет. Всите домашни людие, .., назовават невестата с названието: „сана“, т. е. снаха, а тя свекра си и свекърва си: .., свекъря — татко, свекървата — майка. СбНУКШ ч. III, 83. Ой, хайде, хайде, стара ле майко, / свекърво, — / що радост има, стара ле майко, / депърво! П. П. Славейков, ЕП 1907, 104. Не ще ми сърце уйдише / на майка ти майко да рекна. / По̀ ще ми сърце уйдише / на татко ти татко да рекна. Нар. пес., СбВСтТ, 629.
4. Женско животно по отношение на своите малки. Ручейки весело шумяха из долинките, дето вакли агънца блееха и подскачаха около майките си. Ив. Вазов, Съч. VII, 96. Ловецът, .., забеляза как четири патета излязоха от тревата и се затичаха през гората .. После едно по едно влязоха в другия гьол — там, откъдето се чуваше отчаяното крякане на майката. Д. Цончев, ОП, 145. „Кроткото агне от две майки суче“, говори българската пословица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 109. Излязват [костенурките] на брега, за да снесат яйцата си в пясъка, .. Майките, .., отиват при своите малки току в същия ден на раждането им. С. Бобчев, ПОС (превод), 312.
5. При някои насекоми (пчели, мравки и др.), живеещи на семейства — женско насекомо, което снася яйца; царица, матка. В кошера пчелите се бяха струпали накуп — в средата майката, около нея дъщерите. П. Бобев, ГЕ, 157. Семейството на обикновената медоносна пчела се състои от една пчелна майка, 50-80 хиляди пчели работнички. Б. Бижев, СП, 8. Във всеки мравуняк има мравки майки, мравки работнички и мъжки мравки. Зоол. VII кл, 54.
6. Прен. Причина, източник, от който се създава, произхожда, поражда нещо. Каквото и да ми цитираш, все туй ще ти казвам. Страхът е майка на отмерените приказки. М. Яворски, ХСП, 204. Хем мислеше, че доместикът е прав, защото предпазливостта е майка на всички добродетели, хем му се струваше, че понякога той направо се страхува и предпочита да изчаква, вместо да хване бика за рогата. А. Дончев, СВС, 53. Многоглаголивостта, майка на повторението и на прегвачването, вредеше им. Ив. Вазов, Съч. Х, 70. — Простотията и ниското съзнание са майка на бюрокрацията. Д. Кисьов, Щ, 479. Разумът ни учи, че сдържането е майка на здравето. Ив. Богоров, СЛ, 20.
7. Сел.-стоп. Овощно растение, чиито издънки или странични клонки се вземат за размножаване или стават самостоятелни растения. По някои места на крайбрежието има типичната вечнозелена дървесна формация мангрове .. това са непроходими лонгозни гори със стърчащи на земята корени „кокили“ за дишане и висящи надолу клонести израстъци, които се вкореняват, щом достигнат земята и образуват нови подпорни стъбла, нови дъщерни дървета около старата хралупа майка. Н. Боев, Г, 41. Известният германски овощар N. Gencher свежда различните начини на присаждането главно в четири отдела, а именно: .. 2. Присаждания, при които служащите като присадник части леторасли, клонки и пр. се отделят от главното растение (майка) и се пренасят на другото растение. Гр, 1906, бр. 6, 81.
8. Остар. Пари, които носят лихва; капитал, глава, главница. — Заборчлях с хилядо гроша на Христо Тъпчилеща и с още две на зааралията Александър Стоилов! Да беше тук оня, дето лежи в тюрмата, нямаше ни лихви да плащам, ни майката да връщам. А. Христофоров, А, 268. Едрият, плещест селянин сякаш изведнаж се сниши и сгърчи — нали ей сега трябва да почне да се жали, че пазарлъкът не върви, та до Божек ще събере колкото за лихвите, а за майката ще има едва напролет. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 583. Дядо му хабер след хабер почна да праща: — Гочо, тъй и тъй работата, записът изтича, гледай да ми пратиш лихвите и на майката поне половината. Чудомир, Избр. пр, 89.
9. Като междум. Разг. В зват. падеж, често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. За изразяване на болка, отчаяние, силно учудване, удивление. Завиха тия коли право към ливадата, дето се строеше мелницата и разтовариха там цели грамади железа — колела, винтове, лостове, и много народ отиде да гледа, най-вече големия котел: — Бре, майката... Цела къща от железо! Д. Талев, ПК, 773. Он си рекъл: „Майке, таа жена треба да се види“. Нар. прик., СбНУ ХLI, 454.
10. Диал. Матка1 (Н. Геров, РБЯ).
◊ Божа (божия, света, господня) майка. Света Богородица, Дева Мария. Мама ме прегърна с две ръце, както Божата майка от иконата държеше Исус Христос в скута си. К. Момчилов, ЗК, 51. В иконостаса пред лика на божията майка мъждукаше кандило. Елин Пелин, Съч. I, 53. Той се смееше, а когато го учех да повтаря името на господнята майка, казваше моето име. Ст. Загорчинов, ЛСС, 69-70. Втора майка. Втора съпруга на бащата, която не е родна майка на неговото дете; мащеха. Момичето никак не се разбираше с втората си майка. Горска майка. Бот. Род многогодишни отровни бледорозови растения, които живеят по леската, бука, смърча и др. и намират приложение в народната медицина. Lathraca. При паразитното растение горска майка коренището е покрито с месести бели люспи, в които се натрупват резервни вещества. М. Воденичаров и др., ЕБ, 101. Женска майка. Разг. Майка, която има само женски деца, момичета, дъщери. Млечна майка. Разг. Жена, по отношение на дете, което не е родила, но го е кърмила. Мъжка майка. Разг.; Момчана майка. Диал. Майка, която има само мъжки деца, момчета, синове. По майка. Разг. За роднински отношения — който се отнася до семейството и близките на майката. Ала най-ценното му качество беше туй, дето по майка той беше близък роднина на Прангата. Т. Влайков, Съч. III, 296. Срещнах една сутрин братовчедката си по майка, повела беше своето рошаво момченце, да го запише на училище. Самотна майка. Жена, която има дете, без да е встъпила в брак. Държавата отпуска помощи на самотните майки. Слънчова майка. Диал. Слънчоглед; слънчовка, слънчова любовница. Слънчогледът (слънчовка, слънчова майка, слънчова любовница) е растение, което произхожда от Америка. Южните щати на САЩ и Мексико се смятат за родина на това растение. П. Маждраков, МРБ, 16. Стара майка. Майка на някой от родителите по отношение на техните деца; баба. Майката на моя баща бе стара майка не само за нас, внуците ѝ, но и за цялото семейство на Михалаки Георгиев. Б. Гинчев, СбЦГМГ, 104. Щели сте с брата си да идете на гости в Дряново. — Гласим се, ще повидим стара майка. Д. Марчевски, ДВ, 74.
> Бозая (суча, цицам) от две майки. Разг. От две или повече места извличам облаги за себе си. От неговите думи излизаше, че за всичко са виновни ингилизите. — На две врати хлопат те! — заключи той. — От две майки искат да цицат! Ст. Дичев, Р, 96. Бързам като муле (пале, теле) пред майка си. Разг.; Бързам като пуле (пърле) пред майка си; Преварям като <малко> пуле (пърле) майка си. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение, като прибързвам да кажа нещо недобре обмислено (предложение или мнение) или да извърша нещо. Сервитьорът тръгна да изпълни поръчката му, .. — Чакай, какво бързаш като пале пред майка си? Не съм свършил: донеси ми червено вино след това! Тарас, ВН, 1965, бр. 4229, 4. — Жалко, ако е убито [момчето] — намеси се Хрътката. Воспир го пресече: — Ти, Хрътка, не бързай като пърле пред майка си! Не се знае. Ив. Хаджимарчев, ОК, 343. Вземам дете от майка. Диал. Изпечен крадец съм. Видяла те майка ти на бяла кобила. Пренебр. Казва се на някого, който се намесва в разговор, без да е осведомен или без да го питат. Гледам като посрано дете майка си. Разг. Грубо. Гледам виновно, гузно. Дете в (у) майка проплака (заплака, пропищя); Дете в майка ще проплаче (ще заплаче, ще пропищи). Разг. Страданията, мъките от зверствата, жестокостите на някого достигнаха (ще достигнат) най-висока степен, станаха (ще станат) нетърпими. — Много е патила и мойта глава, ама таквоз чудо не съм виждал. Еле откак дойде тоя капитан Николчев, дете в майка проплака. М. Марчевски, ГБ, 290. И пътници от Eдрине разказвали, че много бил платил бегликчията на паши и везири, за да откупи правото си данък да събира и че от хората му дете у майка щяло да заплаче. П. Спасов, ГЛЗЗ, 14. — В Аджар са дошли аскери .. Дете в майка ще пропищи. М. Марчевски, П, 10. Дете в (у) майка разплаквам / разплача. Разг. Страшни жестокости извършвам (ще извърша), големи страдания причинявам (ще причиня). Дете в майка беше разплакал Саадулах ефенди, почти намаше село, махала и колиба, където да не са виждали зулумите му или да не са чували за тях. Б. Геронтиев, Б, 91. Али Пехливан махна с ръка, закряска. — Вие ги криете и храните. Живи ще ви одера, селото ще запаля. Дете в майка ще разплача. На кол ще ги набуча, на огън ще ги опеча! К. Петканов, Х, 146-147. Дете в майка разплаквале тези анадолски, черкезки и башибозушки толпи! НБ, 1876, бр. 32, 125. Жива е била майка ти. Разг. Употребява се, когато някой отиде в дома на някого и завари домакините да се хранят обикн. с нещо вкусно, с което могат да го нагостят. Зяпам като теле в майка си. Разг. Прехласнато гледам или слушам нещо, но без да го разбирам. Ами българите докога ще зяпат като теле в майка си, докога ще спят и няма да се събуждат? Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 256. Изпаднал майци из ръце. Диал. Нещастен, злочест, онеправдан. Изпросвам дете от майка. Диал. Крайно настойчиво, досадно моля за нещо и успявам да получа и невъзможното. И мен <е> е майка раждала / родила; И аз съм от майка раждан / роден. 1. Разг. И аз се нуждая от човешко отношение, и мене трябва да ме зачитат, и аз съм човек. Защо до днес никой правоверен не се сети, че човеците са равни пред бога, че всеки носел сърце, че и нас майка е раждала, че и нас боли за мъките на децата ни? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 19. 2. Диал. Не се боя, не се страхувам от някого. Тошо: — С Горана ли ще се мериш ти бе, хапльо! .. Косьо: — И мене е майка раждала. Ц. Церковски, ТЗ, 107. И мен <е> ще майка ожени <и аз ще си доби булчица>. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Искам (вземам) баща си и майка си. Разг. Искам, вземам прекалено скъпо, прекомерно висока цена за нещо. — Не те ли е срам, бе, — захвана да го съди един пазарянин, — малко ли пари ти даде човекът, баща си и майка си ли искаш за един бивол! А. Каралийчев, ТР, 195. От специалния магазин му взеха за едни нищо и никакви сувенири баща си и майка си. Г. Узунов, НР, 51. Както го майка родила. Разг.; Както от майка излязъл. Простонар. Съвсем гол. „Разправят, че я [врачката] виждали нощем в потайно време да бере цветове по скалаци и гори гола-голеничка, както я майка родила“. Ил. Волен, МДС, 105. При крал Артур живеел весел мъж. / Покрай реката яздел той веднъж, / когато в миг пред него се явила / мома — тъй както майка я родила. Ал. Шурбанов, Худ. С I (превод), 365. Кога чумата върне на майките децата. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Майка и баща. Разг. Наистина, честна дума (за подчертаване, че нещо ще стане, ще бъде направено, изпълнено). Беше един негов приятел, с когото три месеца се уговаряха да отидат да плуват .. Същите думи, същите най-искрени намерения. Този път вече — майка и баща. Д. Цончев, ЛМ, 10. Майка му мечка. Разг. Възклицание за израз на силно чувство — радост или недоволство. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех че келепир, майка му мечка! Ал. Константинов, Съч., 213. Майка му мечка; този селянин трябаше един вечер да го загащим на някое тясно място, да му напълним очите, за да ни познае кои сме ние шумненците. Ил. Блъсков, ПБ II, 43. Майка му стара. Простонар. Грубо. Възклицание, обикн. за израз на неприятно чувство — яд, недоволство. Оцапахме я, майка му стара, — въздъхна Боримечката страховито. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 175. Хай, майка му стара, в тия банки нямат ли друга работа, ами си играят с лева, да не си знае човек сметката. Ем. Станев, ИК III и IV, 335. — Не ми върви, майка му стара, и това сие! В. Цонев, ЕВ, 19. Майка на ротата (батареята, взвода). Жарг. Ирон. Старшина, фелдфебел. — Слушай! Иди в склада с бракуваното имущество, подбери две по-здрави одеала .. — Тъй вярно, гоподин фелдфебел, разбрах! — отговорил ключарят и незабавно изпълнил заповедта на майката на ротата. Сл. Трънски, Н, 661. — Всички са изпратени тук от тебе — нали ти си „майка на ротата“? Л. Стоянов, Х, 88. Майка плаче. Простонар. Пренебр. Като междум. За изразяване на неодобрение, недоволство и др. — А бе пиши там един ред, че благодарение на животновъдния ни бригадир... той е един бригадир, майка плаче, ама нейсе, от назе с тебе да мине, Гано! Ст. Даскалов, СЛ, 370. — Нямаш свидетели. Утре той може да каже, че не е минавал през просото и ще стане една... майка плаче! Ст, 1968, бр. 1182, 1. Майката му е. Разг. За подчертаване, че най-важното, най-същественото при конкретен случай е нещо, изразено чрез съществителното или изречението, за което се отнася. — Една лисица научи ли се да мърсува, с нищо не можеш я спря .. — Хитро животинче е тя. Ни куче я лови, ни куршум я стига. Само капан, капан му е майката. Й. Стоянов, ПД, 82. От тази година сме студенти, четене му е майката. Сл. Македонски, ЕЗС, 115. Майката ще разгоня (разкатая, разплача) някому. Разг. Грубо. Употребява се като закана за жестока, груба, безогледна разправа с някого. — Вървете си кой откъдето е дошъл, че майките ще ви разплача! — И взе да хвърля камъни въз нас да не го наближаваме. Н. Хайтов, ДР, 8. — Ще разплачем майките им на тия варвари! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 14. Майките ни на едно слънце са сушили ризите си; Майките ни на едно слънце си пекли задника; Моя майка и негова на една река си прали ризите; <Моя майка и негова> на едно слънце си сушили дрехите. Диал. Ирон. Не сме никак близки, не сме роднини. — Нека най-напред бай Ставрю да иде при него .. да го поразприказва .. — Близки сте, де — смънка Петелката и се дръпна назад. — Ба, майките ни на едно слънце са сушили ризите си — отвърна троснато Ставрю. Г. Караславов, Избр. съч. II, 19. Майко мила; Майко моя <мила>; Мале мила. Разг. Въклицание, обикн. за израз на неприятно чувство или неприятна изненада. Метнал съм се на майка си. 1. Разг. Приличам по лице, по конструкция на тялото или по характер на майка си. 2. Диал. Ирон. Кьосе съм. Моя майка и негова <от> две жени <деца>; Моя и негова майка жени. Ирон. Не съм никакъв роднина на някого. Обещавам майка и баща. Диал. Обещавам всичко, което имам или което мога да дам, обикн. за да постигна някаква цел, да получа нещо. До вечерта хората от Извор забравиха, че отзаран е идвал някакъв ага и им е обещавал майка и баща. Отдавна нищо вън от хляба и кръвта не важеше за раята. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 452. Одрал съм <кожата на> майка си. Разг. За син, дъщеря — извънредно много приличам на майка си. Момчето кимна. Брадата му бе гъста, макар и още нежна. Личеше си, че ще стане здрав мъж. Беше одрало майка си. Не приличаше никому друг. Г. Стоев, КЛ, 13. От две майки деца сме. Ирон. Нямаме никакви роднински връзки, не сме никакви роднини. От стара майка дете (син, чедо). Разг. Много хитър, опитен. Помня кога съм от майка си бозал. Диал. Ирон. Говоря невероятни неща, които не мога да зная. Прав като от майка роден. Диал. Невиновен, невинен. Продавам майка си и баща си. Неодобр. Не се спирам пред нещо за постигане на целта си, като си служа с непозволени методи; безскрупулен съм. С черен (чер) повой (пояс) ме е повила майка ми. Разг. Много съм нещастен, нямам късмет, имам злочеста участ. Твойта (неговата, нейната, вашата, тяхната) майка; майка ти (му, ѝ, ви, им). Разг. Грубо. За изразяване на закана, отрицателно отношение към някого или недоумение от някого, нещо. — Не може да се налее. Пукат [турците], майката им. Не дават да припари човек до извора. Д. Талев, ГЧ, 469. — Щом не държат пътя, а са ударили през полето, не ги чакай на портата. Научили са, майка им, че през дервента не може. Ама ние държим не само пътя, това не знаят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 625. Ти <за> баща, ти <за> майка. Употребява се при настоятелна молба към някого за помощ или подкрепа. Бирниците дошли .., паднали на колене и се замолили: — Аман, царю, ти баща, ти майка, недей ни погубва. Не сме крали много. А. Каралийчев, С, 15. — Ти за майка, ти за баща, бабо Митро, моля ти се да ме отървеш. П. Тодоров, Събр. пр II, 303. Ти ли си най-умния на баща си <и на майка си>. Ирон. Употребява се като реплика за изразяване на несъгласие с някого, който е направил неприемливо за другия предложение или е изказал несъстоятелно мнение. Умряла е майка ти. Диал. Употребява се, когато някой отиде в някакъв дом и завари домакините в края на яденето или тъкмо когато са дигнали трапезата. Хващат ме / хванат ме майките. Диал. Полудявам, побърквам се.