МА̀ЙКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Майчин. Безмерната майкина любов и отвънредно галение на родителите направят нежното дете да се показва толкоз плачливо и упорно (инат), щото внеднъж разглезено, мъчно се вече умирява. У, 1870, бр. 1, 7. Защо ли султанът позволява на гърците и арменците да си учат матерния си язик, а на българите, .. защо ли не дозволява да си учат майкина си язик в това общо учебно заведение? ДЗ, 1868, бр. 30, 110-111. Легнало моме заспало / на майкино си колено, / во една бафча широка, / на една сенка дебела. Нар. пес., СбБрМ, 506.
2. Като същ. майкин(ият), майкината, майкиното, мн. майкини(те). Галено обръщение на майка (в 1 знач.) към дете или млад човек; на майка. Баба Катерина се щураше из двора и като го видя, заклати се бързо към него и проплака: — Ох, майкиният! Кога, бе чедо, кога ми пристигнахте? Защо не ми пратихте хабер? П. Здравков, НД, 172. майкини мн. Домът и семейството на майка (в 1 знач.). В това време Кръстаница, .., отиваше да се оплаква ту в общината, ту у майкини си. Й. Йовков, ПК, 35. — Ти оставяш булката си да ходи у майкини си често, ама не знаеш каква е майка ѝ, я? Ил. Блъсков, ПБ I, 59. „Иди си, иди, снахо льо, / иди си у майкини си“. Нар. пес., СбГЯ, 125.