МАЙКОУБЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Книж. Рядко. Убиец на майка си. И в грохота на гръмотевиците кънтяха отново ужасените викове на царе и царици, дъждовните капки повтаряха предсмъртните вещания на Касдандра, вихрушката носеше писъците на Ериниите, които гонеха яростно обезумелия майкоубиец. К. Константинов, ПЗ, 213. Майкоубиецът е заведен до мястото на екзекуцията .. облечен в риза, с главата обвита в черен плат. БД, 1909, бр. 17, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)