МАЙМУ̀Н м. 1. Рядко. Мъжка маймуна; маймунек.
2. Остар. Маймуна. Някой си маймун видял господаря си, че ся бръсни и подир малко время отишъл, та извадил бръсначите да ся обрасни и той, и тай ся заклал. П. Берон, БРП, 96. Никой другий добитък не прилича толкози на человека, колкото маймунът. П. Берон, БРП, 95. Си бил еден бакал. Той, наместо измекяр, си имал на дукян еден маймун. СГ, 1894, кн. 1, 277.
3. Като прил. неизм. Диал. Маймунски.
◊ Маймун сурат<лъ>. Простонар. Пренебр. Много грозен човек; грозотия.