МАЙМУНДЖИЛЪ̀К, мн. -ци, м. Разг. Неодобр. Постъпка, действие, жест, гримаса и под., които се възприемат като нередни, необичайни или неприлични; маймунщина. Той не откъсваше погледа си от мене, правеше ми някакви знаци, намигаше ми за нещо, докато накрая баща му го перваше с дървената лъжица през ръцете: Какви са тез маймунджилъци, Минчо? К. Калчев, ПИЖ, 54-55. Тук-там някоя палма бе събрала под окъсаната си сянка голи и потънали в прах дечица, които ни махат с ръка или грозно се кривят, като правят разни маймунджилъци. Б. Трайков, ВО, 27. На главата си вместо забрадка носеше капела като съдийката .. Какви са тия маймунджилъци? ги посрещна баща ми и дръпна капелата от главата на сестра ми. Г. Белев, ПЕМ, 92-93.

— Други форми: маймунджулъ̀к и маймунджулу̀к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)