МАЙМУ̀НКА ж. 1. Умал. от маймуна. Обикалях алеите, зоологическата градина, зяпах цял час маймунките и надвечер се върнах в хотела. Ал. Константинов, БГ, 7. На гърба му [на дяда Коледа] виси голям кош, пълен с играчки. Тук се виждат железнички, параходчета, .., радиопалячовци, мечета, маймунки, кончета. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22-23. „Сиромах Стоян, сирота, / доста е арен и вреден, / ала му лоша невеста: / мининка като маймунка“. Нар. пес., СбВСтТ, 217.

2. Жарг. Противогаз. Вчера стояхме цял час с маймунките на глава.


Източник: Речник на българския език (онлайн)