МАЙМУНОЧОВЀК, мн. -ци, м. Представител на група висши изкопаеми бозайници като питекантроп, синантроп, Хайделбергски човек и др., които по анатомично устройство стоят между човекоподобните маймуни и човека. В по-ново време учените откриха груби оръдия на труда близо до местата, съдържащи и останки от маймуночовеци. Тия места се намират в Южна Африка. Б. Ангелов, ЗМ, 34. Маймуночовеците използвали камъните не само за отбрана, но и при лов и за чупене на орехи. ОБиол. Х кл., 182. В 1891 г. холандският учен д-р Дюбоа открил на о. Ява останки от древен маймуночовек, живял преди милиони години и наречен питекантроп. ВН, 1960, бр. 2660, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)