МАЙМУ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на маймуна (в 1 знач.). Неотдавна четох във вестниците, че един аржентинец отишъл в Неапол да се оперира по методата на Воронов. Поискали му петдесет хиляди лири за една маймунска жлеза. Св. Минков, БФ, 34. Това беше човешко жилище, просто, неудобно и все пак човешко жилище, а не случайно намерено маймунско гнездо или издълбана от кълвачите хралупа в прогнил горски великан. П. Бобев, К, 15.

2. Който се отнася до маймуна или е свързан с маймуна (в 1 знач.). Всичко, .., що вършим и що наричаме напредък, е само маймунско подражание. Ив. Вазов, Съч. ХI, 188. Тия ученици .. един час учат Дарвиновата теория за маймунския произход на човека, а на другия час слушат истории за Адам и Ева. Г. Караславов, Избр. съч. II, 183. Много анекдоти разказват за маймунските шеги. Пч, 1871, кн. 1, 10.

3. Който физически прилича на маймуна или наподобява маймуна с жестове, движения, гримаси и под. Сварих в канцеларията един висок, превит в плещите мъж, с маймунско лице, изпъкнали горни зъби толкова много, та не можеше да затваря горната си уста. Кр. Григоров, Р, 98. Вратата се отвори и касата ѝ се запълни от туловището на грамаден мъж със стригана коса и дълги маймунски ръце. Д. Кисьов, Щ, 65. Той [Данкин] видя ранените, .., видя и лицето на Ляте, обърнато към шосето и замръзнало в смешна маймунска гримаса. Д. Димов, Т, 613. — Виждате ли там оня стар пергишин, .., говоряла друга една краста с маймунска физиономия, като сочела на един убит старец, .. Докато му отрежа врата, ножът ми заприлича на сърп. З. Стоянов, ЗБВ III, 345.

МАЙМУ̀НСКИ. Нареч. от прил. маймунски; като маймуна. Ще се качим по маймунски... шегува се бай Иван, разкрачва се, .. и от дърво на дърво, наистина по маймунски изскача горе. В. Ченков, ЗХ, 16. Не е ли демокрацията тъкмо характерното, физиономичното в нашия народ и може ли, .., да се отвърнем от това, което народът ни сочи като свое ида прегърнем чужди теркове, като маймунски почнем да подражаваме на това, което народът ни не ще го възприеме като свое? Ас. Златаров, Избр. съч. II, 170. А ний, българете, току сме рекли: няма, сиромаси сме, додето за други слободии намираме и се ни са ревне да подражаваме маймунски европейското. Р. Блъсков, У, 1871, бр. 24, 370.


Източник: Речник на българския език (онлайн)