МАЙМУ̀РИН, мн. майму̀ри, м. Остар. У нас по време на османското владичество — чиновник в турската администрация. Разнесе се слух из селото, че иде околийският началник .. Разпита [дядо Йоцо], да разбере тоя големец като какъв е, като какъв маймурин. Казаха му по-вещи селяни, че началникът е нещо като каймакамин, като паша. Ив. Вазов, Съч. Х, 97.
— От араб. през тур. memur.