МА̀ЙНА, зват. ма̀йно и ма̀йне, мн. няма, ж. 1. Диал. Само в обръщение — майка; макя, мала1, малика1, майча, мая2. ● Нар.-поет. А ти га чуеш, майно льо, / че куршум пропей над село, / и момци вече наскочат, / ти излез, майко, питай ги / де ти е чедо остало? Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. „Цвекето да ми поливаш, / дзарани, майно, с росица, / на пладне, майно, с водица, / а вечер, майно, със сълзи“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. Израсло ми е, майно, мой Дане, / дърво тройносопно, Дане ле, домой Дане. Нар. пес., СбВСтТ, 15. Риста бога майци моли: — „Мари мале, мой майне, / я ми удай кличовете, / да отключа сараете“. Нар. пес., СбВСтТ, 956. — Майно ле, и язе вида, майно ле, / че ми се смеат ората, / че съм неженен останал. Нар. пес., СбНУ ХLI, 399.
2. Жарг. Название на жител на град Пловдив и околните места.
◊ Вземам си / взема си майната. Диал. Грубо. Направям нещо, което съм си намислил, макар и да няма полза от него. Върви (иди) на майната си. Разг. Пренебр. Във 2 и З л. Махай се, отивай си, не ме интересуваш. — Слатинов, дигай го, не мога да гледам очите му. Изведи го на двора и го пусни да върви на майната си, че ще го убия. Ем. Станев, ИК III и IV, 523. Тези в селата не искат революция .. — Вървете на майната си — крещяха подире им. Г. Крумов, Т, 151. Майната му (ѝ, им). Простонар. Грубо. Възклицание за изразяване на пренебрежение, незаинтересованост от нещо. — Мухльо! — кипна Стойчо, но тозчас се укори за яда си .. И вместо да се кара повече, извади смачканато пакетче цигари. — Запуши! Майната им на кошовете. В. Ченков, ПС, 14. — Ще заколя прасето! — рекъл дядо ми. — Майната му и на имоти, и на всичко, щом като ще се мре. М. Иванов, ТЛР, 36. — Ще правя това, което душата и натурата ми искат. Може и да е погрешно, но майната му. Елин Пелин, Съч. IV, 133. На майната си (ти). Простонар. Грубо. Някъде си много далеч. Да я питаш къде на майната си е тръгнала цялата тази паплач! Τ. Узунов, НР, 51. — Где го влачите, бре? — попита един файтонджия. — На майната ти го влачим. Теб какво ти става ? — изръмжа с глас на дивите кюрди един старши жандарм. Ал. Константинов, Съч., 194. Отивам / отида на майната си. Грубо. Изчезвам, няма ме. — Какво направи с лозето бе? .. — Отиде на майната си! Изтребих го! Ст. Даскалов, ЕС, 104. Пращам / пратя на майната някого или нещо. Грубо. 1. Преставам да се интересувам от някого или нещо, изоставям, захвърлям го, отказвам се от някого или нещо. — Такъв е светът, а ти си се тюхнал от немотията. Прати всичко на майната му, па ела на Етъра, .., та да си разбереш живота. М. Смилова, ДСВ, 39. 2. Реагирам остро, невъздържано с думи или действия срещу някого. Идват нови хора, образовани, мислещи, търпими. Такъв ще удари през устата „фотографите“ и ще ги прати на майната им. С. Северняк, ВСД, 111. Тегля <по> една майна на някого. Грубо. Напсувам, наругавам някого. — Какво да му обясниш? Руга ме, руга ме и се изтърва да ми каже една обидна дума. Аз му теглих една майна веднага. Той ме цапна и ме заби в карцера. Д. Цончев, ЛМ, 134. Родителите му [на Манджурина] вече ги няма на белия свят. Братята, разкъсали нивичките, го срещат със страх на бедняци. Той им теглил по една майна и тръгва със зидарите. Д. Вълев, Ж, 54. Ще си видя майната; Видях си майната. Диал. Грубо. Ще се оженя и ще патя (ожених се и патих).
МА̀ЙНА неизм. В корабоплаването — команда за спускане, сваляне на платно, котва и др.; спускай, сваляй.
— Γр. μάινα.