МАЙО̀ЛИКА ж. Изк. 1. Вид декоративна керамика от едропореста глина с непрозрачна глазура, създадена в древния Изток и разпространена през ХV-ХVI в. в Италия и Западна Европа. Стените по медресето са покрити с цветна майолика, която напомня гълъбов ирански килим. А. Каралийчев, С, 158. Колко е голям новият град Барцелона! .. Има къщи, целите облицовани с чудесна майолика. А. Каралийчев, С, 85.
2. Изделие от този вид керамика. Три цели полудни обикалях тоя музей и все пак колко много остана невидено от него! Египет, Елада, Рим, скитите. Саркофази, майолики, емайли, скъпоценни камъни, скъпи килими. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 23. След известен упадък на керамиката, .., тя достига до нов разцвет. Широко разпространение получават т. н. майолики (по името на о. Майорка) и фаянс (по името на гр. Фаенца), които всъщност били фино изработени и художествено украсени грънчарски изделия. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 6. Всичко в дома на Гьоте пази своя ред от последната минута на живота му: картините, скулптурите, фреските, минералите, майоликата. ВН, 1959, бр. 2526, 4. От бляскавата майолика и разноцветна мозайка на монументалните дворци, гробници и джамии говореше с мен една човешка култура, която е минала хилядолетия, за да дойде до нас. ЛФ, 1958, бр. 17, 4.
— Ит. собств. Maiolica, старо име на остров Майорка.