МАЙО̀Р м. Воен. 1. Само ед. Офицерски чин между капитан и подполковник. Срещу мене сядат двама морски офицери. Единият, дето е отляво, е с пагони на полковник, а другият, отдясно, е с пагони на майор. Г. Караславов, Избр. съч. III, 100.
2. Лице с такъв военен чин. Коста Янков бил майор от запаса, уволнен от армията поради своите комунистически идеи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 104. За мое щастие, зададе се една компания приятели, насядаха около моята маса и един от тях, новопроизведен майор, почна да черпи за производството. Ал. Константинов, Съч., 41. Всичките наостриха уши, готови, жадни за смях, към който ги застърви разказът на майора. Ив. Вазов, Съч. IХ, 172. Преди няколко дни пристигна в Кладово майор Райчо, който е пратен от Медведовскаго уж да организува български отряди. НБ, 1876, бр. 48, 188.
— От лат. maior 'старши, по-голям' през рус. майор и нем. Major.