МАЙОРА̀Т м. Ист. 1. В епохата на феодализма — система на наследяване, при която целият имот се получава от най-стария син или от най-стария в рода.
2. Имение, което се наследява по тази система.
— От лат. maior 'старши, по-голям' през нем. Majorat.
