МАЙОРДО̀М м. 1. Управител на дворец, имение, къща и под. Единствената забележителност [в Патагония] беше майордомът, грамаден човек, загърнат в своя широк кожух, той изглеждаше два пъти по-грамаден. Б. Шивачев, ПЮА, 237.
2. Ист. Във Франкската държава през V-VIII в. — първоначално старши управител на кралския двор, а по-късно — действителен управител на кралството. Такива земи, подарени на свободни люди, наричали ся лени (фейди), .. За да разпродава и поклонява такива лени имало поставен един чиновник, който управлявал дръжавний имот и ся наричал майордом (т. е. дворский управител). Й. Груев, КВИ (превод), 69.
— От лат. maior domus 'управител на дома'.