МАЙО̀РКИН, -а, -о, мн. -и. Рядко. Остар. Който е на майорка, който принадлежи на майорка. У майорови имаше госте. Дошли бяха по-старата майоркина сестра с децата си и с мъжа си един третостепенен чиновник. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)