МАЙО̀СВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от майосвам.

МАЙО̀СВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар и диал. Отгл. същ. от майосвам се1; маисване. По традиция гимназията празнуваше първи май с екскурзия до „Образцов чифлик“. Празнуваше го не като работнически празник, а като народен обичай, наречен майосване. Д. Казасов, ВП, 66.

МАЙО̀СВАНЕ3, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от майосвам се2; бавене, суетене, помайване, майотене.


Източник: Речник на българския език (онлайн)