МАЙСТОРЍЦА ж. Разг. 1. Майсторка (в 1 и 2 знач.). — И майка ти, бог да я прости, беше такава работна. Тя пък на кенета каква беше майсторица. Като ги занижеше, като че не са бутани с ръка. А. Каменова, ХГ, 228. Тези любовни песни са се пели из цяла България, увличали са, радвали са хиляди и хиляди чираци, калфи, майстори и майсторици. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 70. На седмата година детето, ако е мъжко, завеждат го на училище, .. Ако ли е момиче, на същата година завеждат го и го предават на майсторица, да се учи да преде лен и памук. СбНУКШ ч. III, 35.
2. Съпруга на майстор. На другия ден стрина Кочовица отиде да навести родилката с цяло пиято питулици, .., и Султана беше много доволна, че я почете майсторицата на Стояна. Д. Талев, ЖС, 100. Тие [работниците] трябва да бъдат покорни на майсторите си, никога да не им възразяват, както на тие последните, така и на майсторицата. З. Стоянов, ЗБВ I, 66.
— Друга (диал.) форма: масторѝца.