МА̀ЙСТОРКА ж. 1. Жена, която умее добре, изкусно да върши нещо. Постаджийката беше майсторка на витите ръкойки — чудеха ѝ се как можеше да жъне с такъв товар от жито на ръката си. Ил. Волен, МДС, 46. Старата кадъна беше призната от целия град майсторка на баклави, кадаифи и маслени курабии. К. Константинов, ППГ, 23. Голяма майсторка е стрина Венковица на ткането: никой не може да тъче такива хубави кенарени платна, везани възглавници и шарени черги, каквито тъче тя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. А на стопанката е цялото лице / усмивка; / .. — от младост още ранна / прочута майсторка погачи, баклави / и разни млинове да прави. Π. Π. Славейков, КП ч. III, 173.
2. Жена, която има майсторско свидетелство за упражняването на някаква професия или занаят. Шапкарката утихна. От времето, когато беше майсторка в ателието за поръчки, се бе научила да открива без грешки момента, в който трябва да замълчи. Л. Михайлова, Г, 168.
3. Разг. Съпруга на майстор. Па са решиле девет майсторе: / коя майсторка най-рано доде, / нея да вградат в Узун кюприя. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 52. Сторили [майсторите] вяра и клетва, / който във пътя да мине, / него на моста да турят / .. / И са майсторка зададе; / .. / Нея на моста туриха / наместо бяло камъче. Нар. пес., СбВСт, 18.
— Друга (диал.) форма: ма̀сторка.