МА̀ЙСТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до майстор, свързан е с майстор (в 1 знач.). Това [мелницата] е и единствен спомен за сухата година, оставен от сръчната и майсторска ръка на Лазар Дъбака. Елин Пелин, Съч. I, 165. Мъчни бяха първите майсторски години на бае Крачун: мъчни бяха, ама пък бяха сладки. М. Георгиев, Избр. разк., 228. Харесваха майсторската му ръка, тънките корнизи, които правеше, леките като ластовичи крила стрехи, които пускаше над къщите. П. Константинов, ПИГ, 143. Във второто действие се яви големият артист Кръстев. Майсторските му движения, тежките му стъпки, всичко привличаше публиката. Ст. Даскалов, ЕС, 153. ● Обр. Писател, поет даровит, той [П. Р. Славейков] пръв със своя майсторски чук издяла из грубата скала на българский език статуи с изящни линии и форми. Ив. Вазов, ПЮ, 36.
2. Който е съставен от майстори (в 1 знач.). — Ще си построим [станция] и ние, Герго. Само да ни отпуснат това място тука, догодина ще докараме майсторската бригада и за лятото готово! Ст. Даскалов, ЕС, 245.
3. Прен. За предмет, произведение на изкуството и под. — който се отличава с високи естетически качества, изящен, изтънчен, художествен, красив. Като видя огърлицата, бегът ахна от почуда и възхищение — това беше наистина тънка, майсторска работа. Д. Спространов, ОП, 137-138. Повече струва [пръстенът] от златен, защото е кован, не е излят. А се кове на един път, дето се казва, от все сърце, щото най-важното в една майсторска работа е да бъде направена от сърце. П. Константинов, ПИГ, 156. „Мари моме църноока“ е ръченица за смесен хор. С тая малка композиция Добри Христов даде в майсторска форма израз и характеристика на най-хубавите национални черти. Ст. Грудев, ББ, 28. Майсторска изработка.
4. Прен. Който е направен, извършен много умело, сполучливо, добре. Те [програмите] са насочени не толкова точно и ясно да определят поведението на господарите по разните въпроси, интересующи обществото, колкото по един майсторски начин да прикрият тайните им намерения. Г. Кирков, Избр. пр I, 45. Едно от много важните условия за майсторско военно наблюдение е умението лесно и бързо да отделяме от фона обектите, имащи военно значение. Псих. Х кл, 48. Майсторско управление на автомобила.
5. Като същ. а) Остар. майсторската ж. работилница, ателие. — След време, говори Ескирос, когато децата пораснат, родителите и возпитателите са длъжни да ги водат по оние места, дето работат много работници, т. е. по фабриките и по майсторските. Знан., 1875, бр. 10, 155. б) майсторско ср. Разг. Майсторско свидетелство. Ако не е бобецът и картофите от село, а и дето жената шие контрабанда блузички на селянките, че няма майсторско, ще изпукаме като врабци на Суровакница. О. Василев, ЖБ, 245. Бай Алекси, дърводелецът, още не можеше да забрави една случка, .. Веднъж той седял умислен над чертежа на една лодка и си блъскал ума как да изработи много особен детайл .. Накрая бай Алекси се ядосал: — Ако по тия драсканици може да се направи нещо, аз ще си скъсам майсторското. В. Райков, ПВ, 5.
◊ Майсторско звание. При шахмата — звание, давано за успехи в определен турнир или за достигане на определено равнище, измерване по точкова система. Майсторско свидетелство. Свидетелство за правоспособност на майстор-занаятчия, получено след полагане на изпит.
МА̀ЙСТОРСКИ. Нареч. от прил. майсторски; с вещина, с умение, вещо, умело, сръчно. Славейков биеше на слабостите на народния характер, както и на неговите добродетели, намесваше твърде майсторски името Русия и величаеше свободата, която бе в опасност. С. Радев, ССБ I, 78. Скривалището е било маскирано така майсторски, че и да се мине на половин метър от вратата му, .., пак не може да се забележи. Г. Караславов, Избр. съч. III, 196. Макар и много малък още, аз знаех да плувам отлично, да карам лодка и в най-бурно време и майсторски да ловя риба с въдица по крайбрежието. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 93. Той пожела да го заведа в дола, взе със себе си капан, заложи го майсторски на една от пътечките и на другия ден хвана младия язовец. Ем. Станев, ЯГ, 84.