МА̀ЙСТОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от майстор. Събрахме се старите и младите майстори да се сприкажем какво да правим .. — Не е работата, майсторчета, в папуците и в обувките, а в света! Н. Хайтов, ДР, 30-31. Най-напред я подхвана църната Мара .. — Твоята съквартирантка и майсторчето почнаха нещо на чифте да се мяркат. Б. Болгар, Б, 62. О, Мано, Мано, Мано майсторче, / бог да убиет твоята ума, / да що ми стана, да ми отиде, / .., / та си отиде в Солуна града, / тамо да градиш висока кула. Нар. пес., СбБрМ, 428.