МАЙСТОРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Разг. Правя, изработвам нещо обикн. със сръчност, умение, опитност, вещина. При пастирите е така — един прави кошници, друг дудук ще направи, трети майстори гайда. И Радичков, СР, 30. Близо до общината пък се бяха подредили абаджиите, които вече майсторяха своите шаячни дрехи и джубета. П. Здравков, НД, 14. Лятно време [бащата] ловеше риба, плетеше рогозки, майстореше малки кошници, които петъчен ден продаваше на пазара. А. Гуляшки, Л, 345. Започна [Ристьо] да майстори по-тънки работи: гривни за девойките, пръстени за невестите, от часовници отбираше. А. Каралийчев, СР, 39. Дотекал е Вардар, Вело, мори Вело! / Кален, каловитен, / матен, матовитен. / .. / Накрай стои лудо, / накрай стои овчар, / та урки (хурки) майстори. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 31. майсторя се страд. Колички внасяха вар и тухли. Попитах управителя какво ще се майстори, а той ми обясни: — Една врата се отваря, а друга се затваря. Ст, 1965, бр. 999, 3.