МАЙТА̀П м. 1. Разг. Шега, закачка, подигравка. По едно време кой беше, не помня, току се провикна: — Абе, не може ли да си направим един майтап? Гогата се връща, кай, следобед от хранилките, да залостим мечката на завойчето край моста да видим какво ще прави. Н. Хайтов, ДР, 206. — Започнах да си правя майтап с него. Карах го да ми лъска обувките, пращах го на лавката за лимонада, вечер го разигравах с „мирно, свободно“ и го обучавах да скача в леглото си като истински заек. Д. Цончев, М, 150. Председателят ме гледаше учудено: — Да не се майтапиш — казва. — Никакъв майтап — отговарям му, — а сериозно, — думам — ставам овчар. РД, 1950, бр. 109, 2. Тя ме изгледа изпитателно. После се намуси: — Вие май ме вземате на майтап. Б. Райнов, НН, 249. — Мющерии е мислил да му докараш от село, затова те е черпил тогава .. — И мене тогава ми мина такова нещо през ума, ама си рекох, че и той съвест има, не може да си бие майтапа с тази работа. Кл. Цачев, 51.
2. В съчет. с падна (падам), стана (ставам). Смях, веселие. След вечерята разказваха вицове, падна голям майтап. Δ Отишла на плажа без бански — станал голям майтап.
3. Като нареч. С предл. на, за, от. За извършването на някакво действие или работа — на шега, за подигравка, за развлечение. Хората го [Иванчо] обичаха. Даже някак неусетно и от само себе си захванаха да кръщават кое-що — Иванчовата чешма, Иванчовото мостче, Иванчовите присади .. Понякога думахме на майтап — а бе вие и селото ще прекръстите Иванчово! С. Северняк, ИРЕ, 244. — Ти какво?—рекох. —Решил си да ме окачиш на въжето ли? — Не бе! — уплаши се той от зловещото ми предложение. — Аз само на майтап. К. Георгиев, ВНП, 26. — Защо закачаш хорските момичета ? Всичките хора веки се оплакват от тебе. Илийко се сепна — А че и мене като симитчията Деля колко пъти са ме били! Ама на шега, за майтап. Ст. Чилингиров, ПЖ, 66.
— Тур. maytap.