МАЙТАПО̀СВАМ, -аш, несв.; майтапо̀сам, -аш, св., прех. Простонар. Майтапя. — Хайде мари, хайде да си вървим. Не виждате ли, че захванаха да ни майтапосват! Някои жени се подръпнаха колебливо настрана, след тях други. Ст. Чилингиров, ПЖ, 1.
МАЙТАПО̀СВАМ СЕ, -аш се, несв.; майтапо̀сам се, -аш се, св., непрех. Простонар. Майтапя се. — Вие се майтапосвате, господин градоначалник! Аз ви обаждам за един опасен разбойник, вие си пиете бирата спокойно. Ив. Вазов, Съч. IХ, 161. Изведнъж той виждаше да се клатят две дълги уши и зад тях — засмените очи на Босната. — Е, ама бай Андоне, ти почна да се майтапосваш с мене. Санким магаре. Ст. Чилингиров, ПЖ, 4.