МА̀ЙЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на майка, който принадлежи на майка. И до днес, когато посещавам селото си, не забравям да се поклоня на два мили гроба — майчиния и Белчовия. Елин Пелин, Съч. II, 33. — Мамо, мамо... — простена Божана, отпусна глава на майчините си гърди. — Аз не съм здрава, ти знаеш, майчице. Д. Талев, ЖС, 341. След обед дойдоха у Милкини нейни и майчини ѝ приятелки за честито. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 19. Клета майчина ръка, / ти ли го в неволя черна / с думи на любов безмерна / утеши и приласка? Д. Дебелянов, С 1946,70. Злодейската ръка на динисляма изтреблява с огън и меч невинните и беззащитните старци, жени и деца, като не щади даже ония, които са в майчината си утроба. НБ, 1876, бр. 17, 66. Канисах, лудо, да дойдам, / на път ме мене отреа / майчините девет бракя, / девет бракя, осум снаи. Нар. пес., СбБрМ, 382. Дай му лула тютюн, да ти изкаже и майчиното мляко. Погов.
2. Който е присъщ, свойствен на майка; майчински. Майката се хвърли на щерка си със сърцераздирателен писък, .. Па захвана да нарича ония глухи, недоизречени безумно-страстни слова на майчина любов и отчаяние. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 100. И пак дълбока нежност ме обзе — / събудена от майчината обич — / знай, твоят кът е, майко, незает / в сърцето ми. В. Андреев, ПП, 71. Майчини грижи. Майчин инстинкт.
3. Който е направен, извършен, идва от страна на майката по отношение на децата ѝ. Тя се наведе и целуна спящото дете по розовите странички и заговори, като че ли му завещаваше своя майчин съвет. Ив. Вазов, Н, 24. Виновникът претърпява едно ужасно наказание: ако не е била отчаяната майчина защита, той едва ли не щял да бъде обесен с главата надоле. П. К. Яворов, Съч. II, 171. Първа лястовица щом зачурулика под стряхата, .. и овчарчето наметна ямурлук и подкара овцете. Скри се като пущинак в Балкана, стои и досега там. Ни в празник слазя, ни на майчини заръки отвръща. П. Тодоров, И I, 20. Бяла, спретната къщурка. / Две липи отпред. / Тука майчина милувка / сетих най-напред. Ран Босилек, Р, 29. — Ох, дядо попе, какви майчини клетви ма стигнаха, какви ли бащини грехове съм имал да изплащам? Ил. Блъсков, ПБ III, 67.
4. За род, семейство, роднини и под. — който е свързан с майката, който се отнася до майката. Повечето от близките на Левски както откъм бащина, така и откъм майчина страна, се отличават с буден дух и предприемчивост. Ив. Унджиев, ВЛ 33. Не съм имал никога случай да мина през Вишовград и да разпитам и да узная нещо за майчиния си род. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Прадядото на Христо Смирненски по майчина линия бил заможен селянин с оригинални хрумвания и с голям авторитет в селото. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 18. Либе Марийке, Марийке, / довечера ще да дойдем, / да дойдем, да та искаме — сакън да не си отрекла, / родата да ни посрамиш, нашата рода, голяма, / майчина рода, бащина! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 182.
5. Биол. За органична тъкан, растение и под. — от който произхожда, ражда се нов организъм, клетка и др. Те [пъпките] са по-тежки, откъсват се от майчиното растение и потъват на дъното. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 37. При последните [доброкачествените тумори] понякога туморно разрасналите се клетки така сполучливо наподобяват или имитират строежа на майчината тъкан, че са необходими голяма опитност и усилия за установяването на туморното естество на клетъчното разрастване. Р. Райчев, НКД, 60. Получават се две нови клетки с еднакво разпределение на майчиния материал. По-точно, във всяка дъщерна клетка има толкова материал, колкото е имала тяхната майка. Хр. Одисеев, ТН, 35.
6. Като същ. а) майчино ср. Разг. Имот, наследство от майката. Отворих раклите. Какво ли нямаше в тях! Сякаш слънце засия в стаята, тъй пъкаха те от сребро и злато! .. Баща ми пак се усмихна. „Това не е всичко, рече той, то е само моето, а виж сега майчиното си. Отключи сега хе-оня дългия, зеления ковчег!“ Ст. Загорчинов, ДП, 225. б) майчини мн. Домът и семейството на майката. Един ден на женицата ѝ причерняло, събрала си бохчичката, грабнала детенцето и право у майчини си. М. Кюркчиев, ВВ, 112. Милена си отиде успокоена. Денят ѝ се стори весел, като да е първа ластовица. Тръгна да иде у майчини си, та да се оплаче и на майка си. К. Петканов, Х, 50. Аз минах да живея в патриаршията и на неделята веднъж-дваж ходех у майчини. Св. Миларов, СТЦ, 27-28. Милан Милици думаше: / „Либе Милице, Милице, / .. / на госте не сме ходили, / у майчини ти на госте.“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 23.
◊ Майчин дом. Разг. Акушеро-гинекологична болница; родилен дом. — Стой бе! Ти пък пощуря. — Ами вкъщи... ами жената... — Какво вкъщи и жената — там си са, няма да избягат, а пък онази с детето е вече в майчин дом. Г. Райчев, ЗК, 89. — Децата, като твоето момче, родените в майчините домове, в клиниките и чуждите квартири, са вече стотици хиляди и ще станат милиони. О. Василев, ЖБ, 28. Майчин език. Разг. Роден, матерен език. Раненият зажумя, сякаш се завардваше, и на майчиния си език изрече някакво проклятие. В. Нешков, Н, 13-14. Аз обичам песните, в които / е духът народен съхранен: / на езика майчини свещен / в тях очарованието е скрито. Н. Ракитин, С II, 77. Майчина душица. Диал. Мащерка. Майчин лист. Шушулки от южно дърво, подобно на акация, употребявани в народната медицина под формата на запарка като слабително средство.
> Бащин и майчин <син>; Майчин син. Разг. 1. Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек; юнак, юначага. — Зарад кого ще се давиш? Зарад този келчо ли? Той ако е прост, има умни хора, до тях ще притичаш, все ще се намери един майчин син да му дойде дохак. В. Нешков, Н, 307. Той [Белопитов] продаваше мило и драго, задължаваше се да робува, само да са намери някой майчин и бащин, който да го въоръжи. З. Стоянов, ЗБВ I, 450. 2. Пренебр. Обикн. в обръщение. Нехранимайко, непрокопсаник, синковец. — Възгордя се майчиният син. Първенството на селото погази, око не му мигна. Жена си в гроба ще прати. Н. Каралиева, СМ, 49. Стоичко замълча и помисли злобно: „Пинтия си, сине майчин!... Като лихварина от града, който продаде нивата на баща ми“. Д. Димов, Т, 162. — Напред, или ще стрелям! — предупреди Юрука. — Стреляй! — изрева той [Иван] като ранен. — Стреляй, майчин сине! Г. Караславов, СИ, 224. Всмуквам / всмуча с майчиното си мляко. Книж. Усвоявам, получавам нещо от рождение. — Срамът се всмуква още с майчиното мляко! Изглежда, че не си ме закърмила с него! О. Василев, Л, 43. Дете в майчин корем писна; Дете в майчин корем ще писне. Диал. Положението стана (ще стане) много тежко, лошо поради жестокостите, зверствата на някого. Издавам (изказвам, казвам и под.) и майчиното си мляко. Издавам всичко, което знам, което ми е известно. — Като грабна ей това, неокастрено — заканил се началникът и посочил едно дълго дърво, — всичко ще кажете. И майчиното си мляко ще издадете. Сл. Трънски, Н, 202. Лазар отиде в Яневата механа и разправи патилата си. Нищо не скри. Изказа си и майчиното мляко. А. Каралийчев, ПГ, 54. Оплаквам майчиното си мляко. Много се мъча, много е тежък животът ми, та съжалявам, че съм се родил. „Вашата длъжност е да правите това, щото ви са заповяда.“ „Ах! Ще дойде онзи час, в който тия народоубийци ще да оплачат майчиното си мляко!“ С, 1872, бр. 39, 309. Продавам и майчиното си мляко. Разг. Няма нищо свято за мене, в състояние съм да извърша всякаква подлост, низост. Проклинам / прокълна майчиното си мляко. Разг. Горчиво съжалявам за нещо, за постигналата ме беда. Северният вятър ги солеше със сух сняг, фуфляеше през пролуките и разпраните кръпки на абите им и ги караше да проклинат майчиното си мляко. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. Не са ли туй думи на някой, / що в кърви е дните си чел, / и бога, и майчино мляко / от свойта Голгота проклел?Т. Траянов, Съч. III, 52. Пропищява / пропищи и дете в майчината си утроба. Разг. Положението става много тежко, лошо поради жестокостите, зверствата на някого. — Сигурно си чувал за бистричанския кмет? — Не съм. — Жалко! Инак щеше да знаеш, че от него беше пропищяло и дете в майчината си утроба. Л. Станев, ПХ, 35. Разплаквам / разплача <и> дете в майчина<та> утроба. Разг. Върша големи жестокости, не щадя никого; издевателствам. Кочо Христович през народняшкото време, в качеството си на Самоковски околийски началник, бе разплакал и децата в майчината им утроба. Пряп., 1903, бр. 17. 4. Сине майчин. Разг. Неодобр. Обръщение към човек, който се е провинил. С чужда пита майчин помен правя. Разг. Ирон. Проявявам щедрост към другите, като използвам чужди средства; разпореждам се с чужди блага, средства като със свои. — Странно — каза Санчо Панса. — Не мога да разбера как става така, че вие правите подаяния с моите цървули, и не на мен, а на вас се оказват почести. Значи с чужда пита — майчин помен — въздъхна Санчо. В. Цонев, Ст, 1965, бр. 1006, 3. Рибите се сготвиха и Тошо приготвяше софричката, за да направи с чужда пита майчин помен. Ил. Блъсков, ТСР, 7. С майчиното мляко. От рождение. Може да се видят дълбоките извори на страшната омраза към чужденеца-нашественик, предавана от поколение на поколение с майчиното мляко. Ал. Гетман, ВС, 40. Халал ти майчиното мляко. Диал. Възклицание при одобрение на постъпките или качествата на някого. Отдалек ги Мара сагледала, / отдалек на Гино си продума: / Алал тебе, Гино арнаутче, / алал тебе майчиното млеко, / дек улови тоа луд бекриа! Нар. пес., СбНУ XLIV, 4.
— Друга (диал.) форма: м а̀ й к и н.