МА̀ЙЧИНКА ж. Диал. Умал.-гальов. от майка; майчичка, мамица, мамка1. Хатте рекла на майка си; Ти майчинко, капна от умора. Я ми дай чувала да занеса на телетата сено. Н. Хайтов, ДР, 159. — Ти вярваш ли на хорските приказки? Защо само на хорските? .. И майчинка дума... Б. Несторов, АР, 185. Проводи ма, майчинко, на водица, / на водица, майчинко, на студена. Нар. пес., СбНУ V, 32. Как си ма, майчинко, породи / такава тьонка, висока. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)