МА̀ЙЧИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, свойствен на майка; майчин. Някои от по-старите жени познаха по очите и по петната на лицето ѝ, че е бременна и с топло, майчинско съчувствие, с една чудна за тия селски жени деликатност ѝ загатваха какво са познали. Д. Талев, И, 405. В първите дни, обзета от пробудилото се у нея майчинско чувство, Гунка не мислеше за нищо друго, освен за детето си. Г. Райчев, ЗК, 190. Баба Петра и сестра ѝ се нахвърлиха с майчински упреци и утешения както към младата снаха, така и към свекърва ѝ. П. Здравков, НД, 234. Тя не бе чула от нея [майката] добра и насърчителна дума — майчинска ласка и сърдечна милувка. Не, само побоища и хули. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. Гората и тя бе будна, люлееше детска люлка, пееше приспивна песен. Тоя тих, майчински глас отключи затворени врата и пред него [Богдан] се ширна пътеката на бъдещия му живот. К. Петканов, Х, 208.
МА̀ЙЧИНСКИ. Нареч. от прил. майчински; като майка, грижовно, нежно. Някъде ще заприпка тънкокрако конче и тънко ще изцвили — и тозчас топло и майчински нежно ще изхъхри някоя кобила. Й. Йовков, АМГ, 138. Когато Петърчо завърши медицинските науки и занесе на леля си дипломата, престарялата вече мома го целуна майчински по челото. М. Марчевски, П, 107. Бабата млъкна, на сърцето ѝ ставаше все по-мъчно за изгонения младеж .. Колко много ѝ се искаше да го зърне в този момент и майчински да го повика в топлата одая, да го нахрани. К. Калчев, ЖП, 350. Планината ги посрещна и майчински приюти в пазвите си. Д. Спространов, ОП, 233.
— Друга (диал.) форма: майчѝнски.