МА̀ЙЧИЦА ж. Гальов. 1. Умал. от майка. Той мразеше с цялото си детско сърце тия чужди къщи, дето се губеше милата му майчица по цели дни, и се радваше, като се връщаше тя вечер при него. Д. Талев, ПК, 162-163. — Слушай Елке, не говори така. Я си помисли за детето. Кому ще го оставиш? Какво ще прави то без майчица? Елин Пелин, Съч. III, 81. — Благодаря ти, майчице! — извика зарадвано гарджето и в същия миг клюмналата му главица се изправи и очичките му засвяткаха от щастие. Св. Минков, ПК, 27-28. България няма ли синове, които да са смилят и да ѝ помогнат? О, има много и добри български синове, кадърни да развържат майчицата си от тежките робски вериги. НБ, 1876, бр. 48, 187. „Ех, горо моя, горо кичеста, / Старо планино, моя майчице! / Я скрий ма, горо, под зелени бук.“ Л. Каравелов, Съч. I, 37. Имала мама, имала / енного сина, Стоянча, .. па си го мама загуби. / Тръсила го йе майчица / цели ми девет години: / .. / нийде го мама не найде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 86.
2. Като междум. Разг. В зват. падеж, често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. За изразяване на болка, страх, отчаяние, мъка и под. — Майчице! — изохка някой съвсем близо до него и Ванко поиска да попита кой охка, но не можа. М. Грубешлиева, ПИУ, 273. Докато горският стане, Медко търти да бяга, но преди да стигне гъстака пропукаха изстрели .. — Майчице, уби ме! — изхлипа Медко и се шмугна в гъстака. Х. Русев, ПЗ, 90. — Отворете път хора! Умирам, умирам, издъхвам, майчице! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 150. И щом са затули надалеч у лъга, хвана да плаче с глас и да вика: „Олеле, майчице! Олеле!“ У, 1870, бр. 4, 63.
◊ Майчицата ще разплача (разгоня, разкатая) някому; Майчицата разплаках (разгоних, разкатах) някому. Разг. Грубо. Ще отмъстя (отмъстих) жестоко на някого (в бъд. вр. обикн. при закана за жестока разправа). Озъби се гневно беят, тръсна глава и насочи пушката си към тях: — Ама още ли сте тука, мори! Ей сега майчицата ви ще разплача! Д. Талев, И, 428. — Хайде — вика — да те женим, че ръката ме сърби да разплача майчицата на Руфатя! — Може да ме жениш — казах на дяда, .., но Руфатя няма да закачаш! Аз ще се разправям с Руфатя! Н. Хайтов, ДР, 220.