ΜΑΚ1, ма̀кът, ма̀ка, мн. ма̀кове, след числ. ма̀ка, м. 1. Едногодишно медоносно полско растение с едри яркочервени цветове и плод във вид на кутийка с малки семена, което расте като плевел по ниви, поляни, слогове и др.; полски мак, кадънка. Papaver. Земляците си избират място до една цъфнала шипка и лягат в тревата. Под самите им лица има мак, бяла лайкучка и равнец. Й. Йовков, Разк. I, 75. От дълги години никой не се решаваше да откоси или да пусне добитък да опасе тревата на „Брестака“. Тъй си окапваха алените макове, съхнеше буйното сено. И. Петров, НЛ, 42. Над младата и жилава пролетна трева, като ярки пламъчета, .., се люлееха червените цветове на мака. Ив. Мартинов, ДТ, 266.

2. Едногодишно културно маслодайно растение с едри, обикн. червени цветове с плод във вид на кутийки с малки семена, чийто сок е богат на алкалоиди и се използува в медицината, хранителната промишленост и другаде. Papaver somniferum. Глаушевци имаха лозе, две нивици и едната бяха посели тая година с мак. Д. Талев, ПК, 104. Химико-фармацевтичната промишленост .. използва някои суровини, които са производство на селското стопанство мак, анасон, лавандула и др. Геогр. Х кл, 95. Твърде ценни са неговите [на К. Малков] проучвания първи у нас и върху другите индустриални култури: фъстъци, мак, анасон, кимион и др. Пр, 1952, кн. 5, 98. После ряпата ние можем да посеем просо, мак и цвекла, в золата [пепелта] на които са намира приблизително една четвърта част сол. Знан., 1875, бр. 17, 265. Главни персидски произведения са: жито, ориз, смокини, .., лен, кълчища, мак, от когото правят афион и обръщат голяма търговия, финикови и благоуханни дръвета. Ив. Богоров, ВГД (превод), 261.

3. Семето на това растение. Някои кърмилници скришом дават на децата за сън мляко, варено с мак, или хапове, намесени с офион. Й. Груев, КН 7 (превод), 96. Растителен белтък, който ся намира смал не у всяка билка, а повечето у бурена, что ядем и у някои семена като например: у бадем, репица, мак и лен. С. Веженов, Х (превод), 93. Кифла с мак. Гевреци с мак.

4. Род едногодишни, двегодишни или многогодишни тревисти растения от сем. макови. Papaver.

Български мак. Двугодишно растение от сем. макови с тънко и дълго стъбло и яркочервен цвят, произлязло вероятно от полския (дивия) мак и разпространено в Югоизточна Европа и Югозападна Азия. Papaver rumelicum. Градински (сънотворен) мак и (съкр.) мак. Мак (във 2 знач.). Papaver somniferum. Пирински мак. Гъсто туфесто растение от сем. макови с оранжеви или жълти цветове, растящо у нас само в северен Пирин. Papaver degenii. Полски (див) мак и (съкр.) мак. Мак (в 1 знач.). Papaver rhoeas. Едрите каменни блокове, от които бе съградена [кулата], бяха почернели, в междините им се зеленееше рехав мъх, а под тесните остри отвори на бойниците полски макове показваха червените си главички. Ст. Загорчинов, ЛСС, 72. По влажните места са цъфнали диви перуники и салеп, а по синурите и нивята аленеят макове, синеят метличини, мярка се слети коса и т. н. Ив. Димитров, ОП, 23. Нашата основна зърнена култура пшеницата, се заплевява от много растения, но нейни постоянни спътници са къклицата, .., дивият мак. Н. Митрева, ВРС, 13.

МАК2 м. Диал. Бивол.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)