МАКАВЀИ1. Само мн. Остар. и диал. Название на първите или последните дванадесет дена от месец август, през които според стар народен обичай жените не перат и не къпят децата си, а хората гадаят каква ще бъде годината. Дванадесетте последни дни на август, наречени „макавеи“, тоже [жените] не перат и гледат през тия дни какво ще бъде времето през годината. СбНУ ХV, 65.
МАКАВЀИ2. Само мн. Рел. Название на три книги от Стария завет, написани в края на II и началото на I в. пр. н. е. от неизвестни гръцки автори, в първите две от които се описва въстанието на юдеите в Палестина, ръководено от Юда Макавей, срещу Антиох IV Епифан, а в третата — животът на юдеите в Египет.
— От стевр. собств.