МАКА̀З м. Остар. и диал. 1. Разклонение на железопътни релси. През прозореца се мярна навън червеният фенер на маказа. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 13.
2. Странично свързваща греда на подпокривна конструкция; лястовица (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Голямо дърво, вградено в бент, където се отбива водата на воденицата (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— От араб. през тур. makas 'ножица, стрелка, подпора'.