MА̀KAM1, -аш, несв., непрех. Диал. За бивол — издавам с уста характерен звук, подобен на мучене. В оборите мучаха крави и волове, макаха биволици, блееха овце. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 39. Плискаха [биволиците] с опашки, пухтяха така дълбоко, че правеха талази с дъха си и макаха от удоволствие. Ил. Волен, МДС, 97.
MА̀KAM2, -аш, несв.; ма̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Топя залък хляб в сол, пипер или в някакво ястие със сос; маквам, макнувам. Макни от кашата или от яйцата — от що ти любит сорце. Л. Димитров, СбМ, 150. Кога вечерят [братята], скършия лебо, фатия да макат. СГ, 1894, кн. 1, 325. макам се, макна се страд.
МАКА̀М м. 1. Муз. Лад в арабската, иранската и турската музика.
2. Проточена мелодия, напев в такъв лад. — И знаеш ли Сали уста, твоите каруци, както ги правиш, ги няма нийде: всяка си има свой глас, всяка си пее на свой макам. Й. Йовков, Разк. II, 177. Циганите теглеха лъка по гадулките си и пееха с издути гърла турски маками. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 83. Оселко видял славейка / и казва му: / .. / „Да видя, ти кои маками пееш / и колко майсторски умееш“. Τ, 1866, бр. 8, 130-131.
— Друга (диал.) форма: мека̀м.