ΜΑΚΑНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от макам1. Биволицата се раздвижи, извърна глава към малкото си, позова го с късо, нежно макане. Г. Райчев, ЗК, 106.
МА̀КАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от макам2.
