МАКА̀Р съюз. Разг. 1. Въвежда обособено обстоятелствено пояснение или подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка, изразяващо условие, въпреки или противно на което се извършва действието в главното изречение. Животът си искаше своето. Можеше да се работи и да се говори и за друго, но всякога и във всички случаи, макар предпазливо и тихо, се прошепваше нещо, което сгряваше сърцата. Й. Йовков, Разк. III, 140. Буля си Дойчо пак дума: / — Драгинко, драги Дойчино, / .. / Право на батя си да обадиш: / Дейчата хубаво да гледат, / макар съм в черната земя, / се за тяв мисля и плача. Нар. пес., СбВСт, 546.
2. Въвежда обособено сказуемно определение. Макар вир-вода, заслепяван от светкавиците, заглушаван от трескавиците, Краличът вървеше по посока измежду шубраки, дървета и бостани. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Тоя избелял от дъждове и пек скелет, .., макар запустял и изоставен, е единствената ветрена мелница от равно шопско дори до безкрайно филибешко поле. Елин Пелин, Съч. I, 165. Едни куцаха, други се подържаха от другарите си, трети, макар цели зацапани в кръв, носеха още пушките си и вървяха сами. Й. Йовков, Разк. II, 136.
3. Като нареч. а) За подчертаване, че нещо би било достатъчно, обикн. като количество, колкото и малко да е то; поне. — Ако Бяла Черква не може да въстане, тя може да прати поне една чета от десетина души макар. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 135. „Искам — обяснява той [Левски] целта на своите намерения — да изляза пред времето макар 25 дена, да си дойда по нашите места.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 92. Тие са заклеха пред кръст и оръжие, че ще служат вярно на отечеството си и че като дойде определеният ден за въстание, с пет души юнаци макар, трябва да развият байрака и под него да умрат. З. Стоянов, ЗБВ I, 277. — Боже, цяла Добруджа е пламнала в огън .., сега запази макар това село, или ми помогни и дай ми сила, за да ся боря с по-силните. Ил. Блъсков, ИС, 18. Сине Стоене, Стоене, / яла да мама премени, / пременен да ми походиш, / макар година, макар две. Нар. пес., СбВСтТ, 825. б) При подчертаване, изтъкване на нещо (към отделни части на изречението или към цялото изречение); дори. Когато Андрозов оставяше вечерта един свой болен в опасно положение или се съмняваше макар на косъм в осъмването му, той се пазеше да не иде сутринта у болния. Ив. Вазов, Съч. IХ, 77. Да трепка радост в песните отвсъде, / да трепка ясната ни вяра пак — / че ний сме тук, ний бяхме, ний ще бъдем, / макар през много мъки, кръв и мрак. А. Разцветников, С, 7. Как жадно поглъщаха тези очи / всички лъчи, / които случайно, / през сажди макар / се вмъкваха редко / във нашата клетка. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1941, 22-23. Йован ѝ се [на момата] зафали: / .. / — Я кю те, моме, изварда, / изварда моме, издеба / макар на нива, на лозе. Нар. пес., СбНУ IХ, 25.
4. Като частица. а) При благословии, клетви и под. — за засилване, подчертаване на пожелание, проклятие, обикн. след глагол. — Болест дано ги тръшне макар, хайдутите му с хайдути! Я на какво е заприличала къщата! Ст. Марков, ДБ, 176. — Да ви се не види и теличката, и намерата! Няма да се загуби пущината, вълци да я разкъсат макар, забутала се е някъде, утре ще я намерим. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 283. — Новият кмет ще да е това, нали? — запита той една жена, която идваше насреща му. — Той е, той, огън да го гори макар! Х. Русев, ПС, 63. — Че за какво мълчиш! Къде ти е езикът? / Да те забрави зло макар! К. Христов, ЧБ, 58. Убил я бог и сядката макар! / Човек не знай за чужди ли да жали, / за свои ли... за кър ли неприбран. Сл. Красински, БН, 40-41. б) Обикн. самост. В отговор, с който се възразява на нещо; ако, въпреки, при все това. — Твоят бог е нашият и ти си брат на богомилите. — И тъй да е, ала не съм богомил — отсече Момчил .. — Макар, а ние двоица по един път вървим. Ст. Загорчинов, ДП, 326. — Ти знаеш, че не отиваме на гости, а за работа. — Макар. Ив. Вазов, Съч. ХII, 7. — Но защо да не отидем сега на гости на Нато Рашев? Сам казваш, че е полицейски шпионин. — Това са само мои предположения. — Макар. Д. Ангелов, ЖС, 186.
◊ Да <ти (му)> се не види макар. Разг. Възклицание за изразяване на недоволство, гняв, възмущение от някого или нещо (изразено обикн. със следв. същ.). Той пак се ослуша: нищо, нищо не се чува .. — Бре, да се не види макар! — завика той. — Каква беля ми дойде на главата. Й. Йовков, ПГ, 20. Младият адвокат Баръмов, .., не можеше да си спомни такъв поет, Венецов! — Че е псевдоним, псевдоним е, но какво и къде беше печатано с този псевдоним, да се не види макар! Г. Караславов, Избр. съч. II, 45. Отзад дядо викаше: — Стой, запри ги [воловете], че ралото се счупи! Да му се не види макар! Кр. Григоров, ОНУ, 46.
> Макар че; Макар и, макар <и> да. Разг.; Макар би. Остар. Сложни съюзи. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване (понякога елиптично), изразяващо условие, въпреки или противно на което се извършва действието в главното изречение; въпреки че, при все че, ако и да. Мнозина бяха се облекли в богати женски кожуси със скъпи рисове и алми, макар че жегата беше голяма. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 190. Макар и разпределени вече по роти, запасните войници още не бяха получили всичко за обмундироването си. Ако имаше калпаци, не стигаха ботуши. В. Геновска, СГ, 335. Всичките недвижими имоти, които се намерват в Княжеството, макар би ще принадлежали и на чужденци, се намират под действието на българските закони. ПОУ, 12.
— От гр. μαϰάρι.