МАКАРА̀ ж. 1. Цилиндричен предмет, обикн. дървен или метален, с различна големина и изпъкнали странични ръбове, върху които се навиват конци, връв, въже, кабел и под. Тези шест нишки минуват отгоре през една пръчка от стъкло, .., и след като ги преминат през таквизи чудни машини .., най-сетне ги навиват на малки дървени макари. ИЗ 1874-1881, 148. Млад човек е стъпил върху софрата на кладенеца, върти ръчицата на макарата, вади вода от тридесет метра дълбочина и пълни малките бъчвици. А. Каралийчев, НЗ, 208.
2. Такъв предмет заедно с навитите на него конци, връв, тел, кабел и др. Тя [Станка] знаеше, че конци сега трудно се намират, но отиде при майка си, като се надяваше, че може би старата е скътала някое кълбенце или е запазила за такива дни някоя макара. Г. Караславов, ОХ II, 396. Стоичко поотърсва двата чорапа, .., и пред нозете на поручика се търкулват и тръгват по разни посоки: две големи макари с бели и черни конци. Д. Калфов, ПЮН, 123. Свалиха от камионетката няколко големи макари. По тях беше навит тъмен кабел, покрита червена жица. Б. Несторов, СР, 227. На една рътлина бяха небрежно стоварени железарии .., а една огромна макара с навито телено въже се беше търколила и хласнала наблизо в скалата. Х. Русев, ПЗ, 94. Си ноч ми е доодило, / млого ми е золум учинило: / на чекрък е тире побъркало, / на макаре свиле смърсило. Нар. пес., СбНУХI, 10.
3. Количество конци, връв, тел и под., намотано на такъв предмет. За роклята ще стигне и една макара.
4. Разг. Скрипец. Чува се леко скрибуцане на макари, параходната стълба бавно се спуска към кея. П. Вежинов, ДМ, 4. Монката получи от граничарите награда: една чудесна въдичарска пръчка от бамбук с макара и прозрачен невидим конец. А. Каралийчев, СбХ, 108. Машинистът натискаше ръчката на електромотора и кофата увисваше над главата му, издигаше се бързо и стигаше до покрива. Въжето се опъваше и макарата скърцаше, когато поемаха кофата и изсипваха бетонната каша върху дъсчения улей. Ив. Мартинов, М, 15. Подлагат [работниците] цилиндрическите колца и камъкът се дига и най-после с макарата го натоварват на кола. Ч, 1870, бр. 3, 69. Человек удлъжава ръката си чрез лост и с врътежка (макара) клати и повдига най-големи тяжести. Лет., 1874, 137.
5. Разг. Бобина. Подобни части [лампи, жици] имаше всеки радиоапарат, но тук те бяха в необикновено изобилие и съвсем объркани, примесени с разни трансформаторчета, макари, та нищо не можеше да се разбере. П. Стъпов, ПОВ, 37.
— От араб. през тур. makara. — Друга (диал.) форма: ма̀кара.