МАКАРНЀ, мн. -та, ср. Спец. Обущарски уред, с който се назъбва краят на подметката при изработване на ходилото на обувка. Баща ми и без туй не прекъсна работа. С нервни потръпвания в ръцете той натискаше макарнето и дълбаеше зъбци по кенара на един чифт ботуши. Ст. Чилингиров, ХНН, 52.
— Неизв.